петолъ̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е с пет лъча, пет заострени ъгъла. По една бяла отъпкана пътечка стигнахме ръбестия камък. Върху него имаше издълбана петолъчна звезда. А. Каралийчев. Не тревога душите до болка терзае, / не съмнение блика в гърди, – / исполинска десница днес нов път чертае / с петолъчни пламтящи звезди. Смирненски.
|