печàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е изпълнен с печал. Разградените стари гробища пред черквата са пълни с жени, които безразборно се щурат нагоре-надолу, печални и сериозни. Елин Пелин. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Дебелянов. Те бяха съкрушени и печални, като че току-що бяха се върнали от погребение. Елин Пелин. 2. Който изразява печал. Те влизаха в стаята ѝ предпазливо и полека, с печален израз на лицата. Елин Пелин. Печален поглед. Печална усмивка. 3. Който навява печал. Тя зина и с убито сърце му съобщи тая печална новина. Влайков. 4. Който предизвиква досада, неприятни чувства; жалък, лош. Може, все пак, тая работа да не стигне до своя печален край. Влайков. Печален резултат.
|