пèчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от пека. 2. Като прил. – сготвен, приготвен чрез изпичане. Печено агне. Печено прасе. Печена тиква. Печени чушки. 3. Като същ. ср. печено – месо, приготвено чрез изпичане. Ароматният дъх на печеното изпълни стаичката. Елин Пелин. Днес за пръв път ще ни дадат на обед ядене: супа, печено и сутляш. Л. Стоянов.
|