печенèг, мн. -ги, м. Истор. Лице от тюркски народ, който нападал в Балканския полуостров през XI в. В скалите на нашите планини са си разбивали главите вече и татари, и печенеги. Вазов. Виждали са нашите прадеди и печенеги, и угри, и татари, а даде бог, ето жива е България и досега. Ст. Загорчинов.
|