пеш, пèшът, пèша, мн. пèшове, пèша (сл. ч.), м. (перс.). Долна част на връхна дреха. Гороломов поприбра пешовете на палтото си, наведе се и заслиза надолу по стълбата. Йовков. Той (агентът) тръгна с Антон към навеса, развявайки пешовете на наметнатото си сако. Ем. Станев. □ Държа се за пеша на някого (разг.) – сляпо, неуклонно следвам някого.
пеш нареч. Пеша, пеши, пешком. От тук вече трябваше непременно пеш да се ходи: пътуване на кон е крайно опасно. Вазов. Конят теглеше с мъка двуколката нагоре. За да облекчи товара му, Стефан слезе и тръгна пеш. Дим. Димов.
|