пещ, пещтà, мн. пèщи, ж. 1. Иззидано домашно съоръжение за печене на хляб и др. В чуждите пещи се пекат агнета, а в тяхната и хляб няма. Ц. Церковски. Влязоха в широкия Пендевски двор и забелязаха баба Ери на да се мъчи да пали пещта. К. Петканов. || Количество хляб и др., които се побират в една пещ. Знаеш ли, че само за жетварите ми трябва хляб по две пещи на ден. Йовков. 2. Диал. Печка обикн. зидана. Учителят... седна на стола и се разкрачи пред пещта, която пламтеше буйно. Вазов. Тази топлина иде от неголямата измазана с бяла глина зидана пещ, изправена отдясно, близо до вратата. Влайков. 3. Огнище на парен двигател. Много години те служиха заедно в пещите на влекача „Бенковски“ в бургаското пристанище. Д. Добревски. 4. Постройка с голямо огнище за индустриални цели – топене на руда, горене на вар, печене на тухли и др. Изпотрошените камъни ще нагряваме в една голяма пещ, а златото ще се топи и ще си тече отдолу. Ст. Костов. □ Висока пещ – доменна пещ. Доменна пещ – висока рудничарска пещ за добиване чугун от руда. Мартенова пещ – специална пещ за добиване стомана от чугун или железни отпадъци. Рингова пещ – пръстеновидна пещ за печене тухли.
|