|
пèя, пèеш, мин. св. пях, прич. мин. св. деят. пял, -а, -о, мн. пèли, прич. мин. страд. пян, -а, -о, мн. пèни, и пят, -а, -о, мн. пèти, несв., прех. 1. Издавам с гласа си свързани в мелодия звуци, обикн. съпроводени с думи. Жетварка пее нейде в полето. Ботев. Ще пееме всички, / ще пеем, когато работим, / но радостни песни, / които ще славят човека. Вапцаров. 2. За птици и някои насекоми – издавам мелодичен глас. Ни пъдпъдък се обаждаше, ни чучулига пееше над главата ми. Елин Пелин. Заран пиле, ой нерадост, / опустяла младост, / пей, нарежда как сирака / сирашки е минал. Яворов. || Обр. Имаше малки тучени звънци, които сякаш пееха, имаше и големи железни хлопки, които изрядко и тежко биеха като камбани. Йовков. Тихо поскръцва чекръкът, бръмчи и пее вретеното. Влайков. Романтиката е сега в моторите, / които пеят / по небето синьо. Вапцаров. 3. Прен. Създавам поетични произведения, съчинявам песни. Но, родино, за тебе пях! / Ти цяла беше в песента ми. Вазов. 4. Изпълнявам религиозна служба с напевен глас. Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите. Елин Пелин. 5. Разг. Пренебр. Приказвам досадни приказки; дрънкам, дърдоря. Какво ми пееш ти, Милено? Стояна го занесоха на болницата още преди петнайсетина дена. Вазов. Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой те в таз робска люлка люлее? / Тоз ли, що спасителят прободе / на кръстът нявга зверски в ребрата, / или тоз, що толкоз годин ти пее: / „Търпи, и ще си спасиш душата“?! Ботев. пея се страд. □ Не му пее петелът – не го слушат, не му се слуша думата. Петел (кокошка) пее в тая къща – мъжът (жената) заповядва.
|