Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
птерозавър
птица
птицевъд
птицевъден
птицевъдка
птицевъдство
птицегледач
птицегледачка
птицепродавец
птицеферма
птичар
птичарка
птичарник
птиче
птиченце
птичи
птичка

птѝчи, -а, -о и -е, прил. 1. Който се отнася до птица. Следи от птичи стъпки се виждаха по мокрия пясък наоколо. Елин Пелин. Аз ще нося зелена шапка с птичо перо. Йовков. Птиче гнездо. Птичи тор. 2. Който се състои от птици. Аз чувам птичо ято / потегля то на път / да чака ново лято / във някой топъл кът. Ас. Разцветников. Птичи хор. Птичи концерт. 3. Който напомня нещо на птица. Момъкът беше дълъг, кокалест, с птича физиономия, огряна от две гълъбовосиви присмехулни очи. А. Гуляшки. Пред него се изпречи дребен човек, засмя се с птичия си глас. К. Петканов. Облечено е това човече прилично, само бялата му колосана яка е малко широчка за птичата му шия. Св. Минков. □ От птичи поглед (полет) — от много високо.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.