Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
птерозавър
птица
птицевъд
птицевъден
птицевъдка
птицевъдство
птицегледач
птицегледачка
птицепродавец
птицеферма
птичар
птичарка
птичарник
птиче
птиченце
птичи
птичка

птичàр1, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Лице, което отглежда, развъжда, грижи се за птици. Ти да си отварял очите си на четири, птичарю, — защо пусна сокола на стръв пред чужди люде? Ст. Загорчинов.

птичàр2, -ят, -я, мн. -и, м. Ловно куче за птици. Мнозина ловци и без това режат опашките на малките птичари. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.