п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
| пшеница
пшеничен
пшт
пшът
|
пшт и пшът междум. 1. За подвикване към някого да млъкне или по-тихо да говори. Олеле, — извика Ян Бибиян изненадан. — Пшът не викай! — рече кацарят. Елин Пелин. Запали лампата, — каза високо мъжът. — Пшът! Тихо! — каза съвсем полека госпожа Дена. Елин Пелин. 2. За подвикване при пъдене, обикн. на животно. После погледна стражарина и извика на сойката: — Пшът! Тя изкряка и отлетя. Елин Пелин. Вървеше бавно между стадото... и от време на време подвикваше на някоя немирница: — Пшът, ма звънчарке! У, къде се завираш из тръните да скубеш вълната си! Елин Пелин. Щъркът беше вече на гнездото и биеше капата с червения си клюн. — Пшът!... Хей, гадино проклета, дай ми капата, — извика Стоичко и почна да псува. Елин Пелин.
|