п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
| пшеница
пшеничен
пшт
пшът
|
пшенѝца ж. 1. Едногодишно тревисто растение с плод на зърна, от които се прави брашно за хляб; жито. Triticum sativum. По полята без межди расте сега / пшеницата на нашата родина. Багряна. Докле да видиш, ето — вретениха / зелените пшеници и ръжта. И. Бурин. Пшеницата се дипли в ръкойка, а зърното ѝ едро, като дренки. К. Петканов. Зимна пшеница. Пролетна пшеница. Бяла пшеница. 2. Само ед. Събир. Плод от това растение. Нивята са узрели, / пшеницата се рони. Вазов. Дядо Костадин изнесе от хамбара няколко крини пшеница. К. Петканов. Искай един чувал с пшеница. А. Каралийчев. 3. Диал. Варени и подправени със захар и други неща (чукани орехови ядки, галета, канела) зърна от това растение за помен на умрял; коливо. И по задушница раздаваха пшеница и пееха упокойни песни, та се молеха за душата на една голяма грешница. Н. Райнов. А събота дойде ли, току я гледаш, че иде от черква и разнася пшеница. Влайков. Веднага туриха на огъня пшеница и пратиха да кажат на свещеника да удари църковната камбана за смърт. К. Петканов.
|