Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
пяна
пясък
пясъчен
пясъчник

пя̀сък, мн. -ци, м. Зърнеста маса от дребни частици кварц или други твърди минерали. През водата се виждаха всички камъчета на дъното на вира, а наоколо пясъкът беше чист и изгладен. Йовков. Слънцето е вече високо, голите скалисти хълмове наоколо се напичат, става душно. Ни едно дръвце! Скали и пясък, пясък и скали. Л. Стоянов. Колко пясък по морето, / колко звезди по небето — / толкоз здраве в тая къща. Нар. пес. Морски пясък. Речен пясък. Златоносен пясък. Кварцов пясък. □ Строя на пясък — създавам нещо временно, нетрайно.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.