Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
пяна
пясък
пясъчен
пясъчник

пя̀на, мн. няма, ж. 1. Въздушни мехурчета, получени при силно разбъркване, клатене или нагряване на течност. Места звучно ромоли,... спуска дантели от бяла пяна в зеленикавите вирове и стихва. Смирненски. Вълните чупеха гребен край вълнолома... Пяната обвиваше камъните като морски мъх, пухкава и мека, обагрена с цветовете на морето и небето. Д. Добревски. В мека вода сапунът дава хубава пяна. Махни пяната от бульона. Бирена пяна. Белтъци на пяна. 2. Слюнка с въздушни мехурчета. На устата му се появила пяна, косата му била рошава и посипана с пръст. Каравелов. Падналото животно беше още живо... От устата му излизаше кървава пяна. Ем. Станев. □ С пяна на устата — със злоба, с яд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.