ръбèц, мн. -бцѝ, м. Рядко. Назъбен ръб по краищата на зараснала рана. Той беше се спрял под един стар бук и четеше знаците, които бяха начертани на кората му — отколешни знаци, почернели и набъбнали и зараснали като ръбците на стара рана. Йовков.