|
ръмя̀. Само 3 л. ръмѝ, мин. св. ръмѝ, прич. мин. св. деят. ръмя̀л, -а, -о, мн. ръмèли, несв., непрех. За дребен дъжд — вали тихо. Тъмнината е черна наоколо и глухо и монотонно ръми дъждът. Йовков. Спи градът в безшумните тъми, / ... / а дъждът ръми, ръми, ръми. Дебелянов. Дъждът беше попрестанал, но все още ръмеше като прах. Г. Райчев.
|