Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръкостѝскане, мн. -ия, ср. Енергично ръкуване. Това ръкостискане на двамата противника беше знак на примирение. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.