|
ръ̀гам, -аш, несв., прех. Удрям човек или животно, обикн. с нещо остро; муша. Носеха бастуни и ръгаха с тях всеки, който се опитваше да се приближи. Дим. Димов. И лягам да спя. И спал-неспал, усещам — ръга ме старият в ребрата. А. Гуляшки. ръгам се възвр. и страд. Там ще пият,... ще се ръгат с ножове — боже упази. М. Кремен.
|