|
ръ̀гвам, -аш, несв.; ръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ръ̀гнат, св., прех. Ръгам веднъж или няколко пъти по веднъж. Той се сборичкал с него и, как — сам не знае, го ръгнал с ножчето си. Вазов. Омар, който стоеше зад Влади, посегна да го ръгне с ножа си. В. Друмев. ръгвам се, ръгна се възвр. и страд.
|