Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръж, ръжтà, мн. няма, ж. 1. Житно растение с високо стъбло и с дребни зърна. Навсякъде миришеше на пролет, на зеленина, на вретенила ръж. Елин Пелин. 2. Зърната на това растение. Димитре, свърши ми се брашното. Ще дойда да ми дадеш малко ръж на заем. К. Петканов. До преди месец-два той пиеше кафе, смляно само от леблебии и ръж. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.