|
ръждà ж. 1. Червеникав окис по повърхността на железен предмет. Мечът бе пречупен... и бе вече доста ръждясал, ала, освен ръжда, по него и досега личеха черни съсирени петна кръв. Ст. Загорчинов. Надявах се, че телът може да се скъса, да го прояде ръжда. Ем. Станев. Чисто злато ръжда го не хваща. Погов. 2. Вид болест по листата на културни и диви растения. Ръжда по житата.
|