|
ръждѝв, -а, -о, прил. 1. Който е покрит с ръжда. Той държеше стара ръждива конска подкова, измъкната от някоя смет. Г. Райчев. Долният етаж също беше запустял — прозорците бяха разтрошени, оковани с ръждиви железни пръчки. Г. Караславов. Ядоса се Марко Кральовити, / па си влезе във ладна механа, / та извади таз сабля ръждива / и отсече Филипу главица. Нар. пес. 2. Който има цвят на желязна ръжда; жълточервен. Един голям гълъб с ръждива перушина ... задиря плаха мъничка гълъбичка. А. Каралийчев. Под малките му ръждиви мустачета лъснаха дребни, остри зъби. Г. Караславов. В края на месец октомври гората започна силно да вехне. По дъбовата шума се явиха ръждиви и мътножълти петна. Дим. Ангелов.
|