ръждя̀сал, -а, -о. 1. Прич. мин. св. деят. от ръждясам. 2. Като прил. — който е покрит с ръжда; ръждив. Консула беше не само иманяр, но и ходеше на лов — без билет, с една стара ръждясала пушка. Йовков. Дъбовите врати, обковани с ръждясали железа, се отваряха и скърцаха тъжно и продължително. Дим. Димов. А къщата вече се рушеше. Остро скърцаше на ръждясалите панти тежката порта. Дим. Талев. Тъдява бос човек не можеше да пристъпи, защото все там хвърляха остри ръждясали тенекии и късове от стъкла. Йовков.
|