ръ̀жен, -а, -о. Прил. от ръж. На софрата беше сложен ръжен хляб. К. Петканов. И за уроки му баяха, и с ръжен клас го надхвърляха, и със светена вода го пръскаха — нищо не помогна. Г. Караславов.
ръжèн м. 1. Вид желязна лопатка, с която разравят жарава. Слугата донесе в ръжена няколко въглена и го изсипа в едно мангалче. Вазов. Кондовица не го погледна, а бръкна с ръжена в пещта и силна топлина разкриви лицето ѝ. Д. Немиров. За една минута всичкото село изскокнало на улицата: кой с фенер, кой със свещ, кой с пушка,... кой с ръжен, кой с кобилица. Каравелов. 2. Прът, на който пекат набучено месо над жарава. Наловихме риба цяла торба ...: набихме рибата напреки на три ръжена, посолихме я с мисирено брашно и със сол и я опекохме. Цани Гинчев. Осъмна Стоян, Стояне, / на висок баир Бакаджик, / при беглишките овчари / и тлъсто ягне надроби, / и буен огън накладе, / и остър ръжен отсече, / остър ръжен лилеков. Нар. пес. □ Пека някого на ръжен — показвам се жесток към някого. Батенката знаеше, че селяните имат скътани пари, даваше им по малко син камък, но ги печеше на ръжен. А. Каралийчев. Печем се на един ръжен — живеем (намираме се) при еднакво лоши условия или несгоди. Срещу ръжен не се рита — безсмислено е да се води борба с много по-силен противник.
|