ръкодèлие, мн. -я, ср. 1. Само ед. Плетене, везане, бродиране. Момите съм учила на шев, на ръкоделие. Йовков. Сега те седяха в стаята и се занимаваха с ръкоделие... Атанаска бродираше възглавничка. Кр. Григоров. 2. Предмет плетен, везан или бродиран. Найда е навела глава над ръкоделието си и пръстите ѝ сръчно оплитат червените конци. А. Каменова. 3. Само ед. Остар. Учебен предмет за девици по шев, плетене и везба.
|