Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
ръб
ръбат
ръбест
ръбец
ръгам
ръгам се
ръгане
ръгвам
ръгване
ръгна
ръж
ръжда
ръждавея
ръждив
ръждясал
ръждясам
ръждясвам
ръжен
ръженица
ръка
ръкав
ръкавела
ръкавица
ръководен
ръководене
ръководител
ръководителка
ръководство
ръководя
ръководя се
ръкоделен
ръкоделие
ръкойка
ръкомахам
ръкомахане
ръкопашен
ръкопис
ръкописен
ръкописно
ръкопляскам
ръкопляскане
ръкополагам
ръкополагане
ръкоположа
ръкостискане
ръкохватка
ръкувам се
ръкуване
ръмеж
ръмене
ръмжа
ръмжене
ръмя
ръсвам
ръсване
ръсене
ръсна
ръст
ръся
рът
рътлина
ръфам
ръфам се
ръфане
ръчвам
ръчване
ръчен
ръченица
ръчка
ръчкам
ръчкане
ръчна
ръчно

ръкỳвам се, -аш се, несв., непрех. Подавам някому ръка или поемам на някого подадена ръка при среща в знак на поздрав, при сбогуване или при изказване на някакво пожелание, съболезнование, благодарност и др.; здрависвам се. Той свали шапка още от вратата, като извади дясна ръкавица, за да се ръкува. Вазов. Хората, повечето познати, станаха и честитиха на Стоян, като се ръкуваха. Елин Пелин. Всеки се изреди да се ръкува с пътника. А. Страшимиров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.