|
ръмжà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. За животно — издавам сърдит равен звук, обикн. със затворени уста. Двете кучета, вързани в двора, започнаха да подрънкват със синджирите си и да ръмжат неспокойно. Дим. Талев. 2. Прен. Изразявам злоба, омраза, неудоволствие. Чорбаджиите зле ръмжаха против него, но той не обръщаше внимание на нищо. Д. Немиров.
|