|
ръмжèне, мн, -ия, ср. Отгл. същ. от ръмжа. Остатъкът от оцелялата глутница се отдалечи ..., като издаваше злобно и тъжно ръмжене. Дим. Димов. Дочул за туй недоволство и ръмжене, Младен по едно време хитро се опита да се скрие зад гърба на съвета. Влайков.
|