|
ръ̀ся, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Пръскам, посипвам с капки вода или друга течност. В едната си ръка Бодура държеше китка маточина, взе да ръси с нея към роя и навсякъде из въздуха се разнесе приятна миризма. Йовков. Преди да мета, ръся двора. 2. Посипвам отгоре с нещо ситно. И вечно този дим се люлее лениво над грамадните фабрични постройки и ръси сажди по стрехите, по улиците. Ал. Константинов. Ръся баница със захар. 3. Разг. Пилея, разпилявам безогледно или по невнимание. Зле струвате, дето ръсите кореспонденцията си по пътя. Вазов. ръся се възвр. и страд.
|