ръ̀фам, -аш, несв., прех. Късам със зъби, с клюн, обикн. за да ям. Дечурлигата му носеха тогава сух комат а той ръфаше лакомо хляба. Вазов. Тия орли ... ръфаха човешки меса. Йовков. ръфам се страд.