|
ръ̀чен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е приспособен да се носи на ръка или в ръка. Ръчен часовник. Ръчна чанта. Ръчен багаж. 2. Който е изработен или се работи на ръка, не с машина. Ръчна работа. Ръчно плетиво. Ръчен шев. 3. Който се движи с ръка, не с мотор, машина или др. Ръчна помпа. Ръчна шевна машина. Ръчна преса. Ръчна количка.
|