|
ръченѝца ж. 1. Вид български народен танц с бърз темп, който се играе обикн. от двама души. Краката му не стъпяха на земята. На ръченица никой не можеше да му излезе на среща. Величков. Чуваха се провиквания, а от време на време дюшемето захващаше да бумти, като че се продънваше под юнашката ръченица. Йовков. 2. Мелодия за такъв танц. Музиката ... засвирва скоклива ръченица. Вазов. Неочаквано кавалът на Дамян поде ръченица. Йовков.
|