|
ръ̀чка ж. Специална, обикн. издадена част, която се хваща, за да се приведе в движение уред, машина, приспособения и др.; дръжка. Сегиз-тогиз дръпваше една ръчка и ту сваляше лемежите по-ниско, ту ги извисяваше, за да бъде равномерна оранта. Кр. Григоров. Ръчка на врата.
|