у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уебсайт
уединен
уединение
уединено
уединеност
уединителен
уединя
уединя се
уединявам
уединявам се
уединяване
уеднаквя
уеднаквявам
уеднаквяване
уедря
уедрявам
уедряване
уем
уемен
|
уединèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уединя. 2. Като прил. а) Който стои сам, отделен от другите; самотен, изолиран. Той се чувствуваше сам, чужденец, уединен. Вазов. Далеч, далеч, зад самата черта на хоризонта, две дървета — два братя, самотни, уединени. Йовков. Уединена къща. б) Който се намира далече от населените места; усамотен, отстранен. Ние нарочно избрахме тоя уединен планински кът. Вазов.
|