Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
уебсайт
уединен
уединение
уединено
уединеност
уединителен
уединя
уединя се
уединявам
уединявам се
уединяване
уеднаквя
уеднаквявам
уеднаквяване
уедря
уедрявам
уедряване
уем
уемен

уединèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уединя. 2. Като прил. а) Който стои сам, отделен от другите; самотен, изолиран. Той се чувствуваше сам, чужденец, уединен. Вазов. Далеч, далеч, зад самата черта на хоризонта, две дървета — два братя, самотни, уединени. Йовков. Уединена къща. б) Който се намира далече от населените места; усамотен, отстранен. Ние нарочно избрахме тоя уединен планински кът. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.