у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уебсайт
уединен
уединение
уединено
уединеност
уединителен
уединя
уединя се
уединявам
уединявам се
уединяване
уеднаквя
уеднаквявам
уеднаквяване
уедря
уедрявам
уедряване
уем
уемен
|
уединèние, мн. няма, ср. Книж. 1. Прекарване в самота; усамотение. Той обича уединението, обоготворява природата. Вазов. Предпочетох да си остана както съм си на леглото и да си размишлявам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми допада. Н. п. Филипов. 2. Уединяване. Имаше нужда от уединение, за да остане сам с мислите си и с мъката си. Вазов. Бледен, с извадена сабя, той вървеше далеч пред войниците, сам, сякаш в уединението и порива на безумно решение. Йовков. В края на третата седмица от уединението ѝ в мрачната килия за осъдените на смърт Росинка бе заведена в кабинета на директора на затвора. Дим. Ангелов.
|