Речник

ум, умъ̀т, умà, мн. умовè, умà (сл. ч.), м. 1. Способност на човека да мисли, да разсъждава. И всякоя възраст, класа, пол, занятие / зимаше участие в това предприятие: / богатий с парите, сюрмахът с труда, / момите с иглата, учений с ума. Вазов. Геракът ценеше нейните способности, осланяше се на нейния ум и грижи. Елин Пелин. Раксин продума бавно: — Виното сърцето весели, а ума размътва. Ст. Загорчинов. Ум царува, ум робува и ум патки пасе. Послов. 2. Начин на мислене, на разсъждаване, на преценка. Не искам на стари години да ме учат на ум. Величков. Вместо всеки да дръпне жена си на страна, поведоха се сами по женски ум. П. Ю. Тодоров. 3. Прен. Съвет, напътствие, поука. Та лошо ли е, дето четем от книгите? Нали книгите са да дават ум на хората. Влайков. По-първите селяни боязливо дохождаха в града да се допитат за ум до своите приятели и познайници. Величков. 4. Способност да се помни; памет. Изпречваше му се в ума хрътката на убития. Вазов. Той слушаше откъслечните говори на хората и в ума му изпъкваше голямата икона на селската черква. Елин Пелин. Той прекарваше през ума си всички злини, които тоя човек му беше причинил. Йовков. 5. Прен. Човек със забележителна способност да разсъждава; учен, мислител. Ботев е принадлежал към големите умове на човечеството от своята епоха. □ Близко е до ума — лесно е да се разбере. Блъскам (бия) си ума (разг.) — мъча се да разбера, да отгатна, да разреша нещо. Тя си всякак биеше ума да отгадае. Вазов. Вземам ума на някого (разг.) — а) Слисвам, смайвам. Мишка едва сдържаше мотора. Много му се искаше да натисне педала, да подкара машината както той си знае, че отведнъж да вземе ума на всички. А. Гуляшки. б) Правя някого да оглупее. Върти ми се в ума (в главата) (разг.) — имам нещо на ум, мисля за нещо, но не мога да го изразя. В ума си (разг.) — мислено. Той кроеше в ума си като как може да се поправи счупеното. Мих. Георгиев. Губя (загубвам) и ума и дума — обърквам се, смущавам се силно. Де (къде) ти е умът? (разг.) — за какво мислиш, защо не внимаваш? Дойде ми (иде ми) на ум — хрумна ми, сетих се, спомних си. Колко време беше стоял тъй, не знаеше, не му идеше и на ум да стане и да отиде другаде. Йовков. И като че искаха още да си кажат нещо, спогледаха се, но не им дойде нищо на ум. П. Ю. Тодоров. Дойде ми умът в главата (разг.) — почвам правилно да разсъждавам. Докарвам някому ума в главата (разг.) — вразумявам някого. Забърквам ума на някого (разг.) — вдъхвам на някого вредни идеи. Завъртявам ума на някого (разг.) — увличам някого, правя го да се влюби в мене. Една руса главица с треперещи ресници му беше завъртяла ума. А. Каралийчев. Знам си ума (разг.) — разсъждавам трезво. Прощавай, бай Марко, пиян съм, но пак си знам ума. Вазов. Зная на ум (разг.) — зная наизуст. Беше църковен певец. Знаеше на ум цялата служба. А. Каралийчев. Избивам (изваждам) нещо от ума си (разг.) — налагам си да не мисля за нещо, което няма да стане, да се осъществи. Изкарвам ума на някого (разг.) — силно изплашвам някого. Имам на ума си нещо (разг.) — намислил съм нещо. Минава ми нещо през ума — сещам се, спомням си. Понякога му минаваше през ума за роднините. Вазов. Мътя ума на някого (разг.) — въздействам на някого да не си гледа работата; размирявам, бунтувам. На един ум съм с някого (разг.) — разсъждавам еднакво като друг. На свой ум (разг.) — според собствените си разбирания. На ума ми е (разг.) — мисля за нещо. Не е с (на) ума си (разг.) — побъркан е. Не побирам в ума си (разг.) — не разбирам, не проумявам. Опичай си ума (разг.) — обмисляй добре. Отиде му ума по някого, по нещо (разг.) — мисли само за някого, за нещо. Разбърквам ума на някого (разг.) — преча на някого да мисли и постъпва правилно. Сече ми умът (разг.) — схващам, добре разбирам. С кой ум постъпи (направи) (разг., неодобр.) — как можа да постъпиш така! Смея се на ума на някого (разг.) — подигравам се на постъпките на някого. Стига ми умът — добре разбирам. Събирай си ума! (разг.) — вразуми се, не се увличай! Момче, ума си събери! С ума си съм — разсъждавам нормално. Мълчиш и си мислиш, че съм луда. Тъй е, не съм с ума си. К. Петканов. Турям на ум (разг.) — втълпявам си. Ум да ти зайде (разг.) — да се слисаш, да се чудиш и маеш.