|
у̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който има ум, който изпъква с ума си; разумен, разсъдлив. Природно умен, той можеше наистина да долавя същността на всяко нещо. Йовков. Султана беше най-умната, най-добрата, най-грижливата жена и стопанка. Дим. Талев. 2. Който е породен от здрав ум, разбиране. Той обладаваше изкуството да пленява събеседника си със своята жива, умна, лека реч. Вазов. Умна постъпка. Умен отговор. 3. Който изразява притежание на ум. Черни и тъмни като гайтан вежди, бяло и умно лице, високо чело ето каква е копривщенската жена. Каравелов. Под големите му вежда играеха хитри и умни очи. Елин Пелин.
|