|
умалѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който умалява. Противоп. увеличителен. Умалителна леща. Умалително огледало. 2. Грам. За форма или наставка — с която се означава по-малък предмет, по-слабо качество или действие, като понякога има и ласкателна или пренебрежителна отсянка, напр. столче, розовичък, пийна, къщица, човече. 3. Като същ. ср. умалително, мн. -и — умалителна форма. За да бъдат разбрани от децата, всички съществителни имена той превръщал в умалителни: цветето ставало цветенце, лъвът — лъвче, окото — очице. Елин Пелин.
|