|
умèрвам1, -аш, несв.; умèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Удрям, попадам в целта; улучвам. Те сложиха къс хартия на около двеста метра разстояние, очертаха върху нея неголям кръг и поканиха Трендафил да умери. К. Ламбрев. Лежи той, разперил / широко ръце, / куршум го умерил / в самото сърце. Т. Харманджиев. умервам се, умеря се страд.
умèрвам2, -аш, несв.; умèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Направям точно по мярка. Вила мома зелен венец. / Ден го вила, два китила, / на глава го умерила, / умерила, угодила. Нар. пес. умервам се, умеря се страд.
|