умèрен, -а, -о. прил. 1. 3а човек — който се придържа към известна мярка, не прекалява; сдържан. Умерен пушач. || Прен. Който заема средно положение между крайни течения. С една реч, Марко беше представител на умерения елемент в народната партия. Вазов. 2. Не много силен; среден, ограничен. С умерен тръс кабриолетът се понесе по шосето. Н. п. Филипов. Умерено искане. Умерено възнаграждение. Умерени ветрове. □ Умерен климат — климат, който е среден между горещия и студения. Умерен пояс (геогр.) — областите от земното кълбо с умерен климат.
|