умѝвам, -аш, несв.; умѝя, -ѝеш, мин. св. умѝх, прич. мин. страд. умѝт, св., прех. Мия колкото трябва, напълно. Кафеджията, гърбом към него, умиваше вече главата на Петко Бъзуняка. Вазов. Обичам, мамо, обичам / сутрина рано да стана, / лицето да си умия. Нар. пес. умивам се, умия се възвр. и страд. □ Умивам някому лицето (прен.) — спасявам някого от срам и позор. Умивам си ръцете (прен.) — прехвърлям отговорността върху друг. Умивам срама (прен.) — възстановявам изгубена чест.
|