|
умѝлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Нежен, трогателен. И из отворите на кавала почна да се лее една умилна песен. Влайков. 2. Диал. Нажален, тъжен. Ей ви вие, верни побратими, / всички ядат и веселба чинят, / защо Иво умилен ми седи? Нар. пес.
умилèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от умиля. 2. Като прил. Който е изпълнен с умиление, който изразява умиление. Смирено се наредиха на последните столове с умилени лица. Елин Пелин.
|