Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	ум умалител умалителен умалително умалителност умаля умалявам умаляване умаляемо умеене умел умело умелост умен умение умервам умерване умерен умерено умереност умеря умерям умеряне уместен уместно уместност умея умивалник умивалня умивам умиване умилен умиление умилено умиленост умилителен умилително умилителност умилквам се умилкване умилно умилостивя умилостивявам умилостивяване умиля умиля се умилявам умилявам се умиралка умирам умиране умирачка умирисвам умирисвам се умирисване умирител умирителен умирителка умириша умириша се умиротворен умиротворение умиротворител умиротворителен умиротворителка умиротворя умиротворявам умиротворяване умиря умирявам умиряване умислен умислено умисленост умисля се умислям се умисляне умисъл умишлен умишлено умишленост умия умната умник умница умно умножа умножавам умножаване умножение умозаключавам умозаключение умозаключителен умозрение умозрителен умозрително умозрителност умокря умокрям умокряне умолителен умолително умолявам умоляване умоляващ умоляващо умопобъркам умопобъркам се умопобъркан умопобърканост умопобърквам умопобърквам се умопобъркване умоповреден умопомрача умопомрача се умопомрачавам умопомрачавам се умопомрачаване умопомрачен умопомрачение умопомрачителен умора уморен уморено уморителен уморително уморителност уморя уморя се уморявам уморявам се уморяване умотворение умра умряло умствен умствено умувам умуване умъдря се умъдрям се умъдряне умъквам умъкване умъкна умълча умълча се умълчавам умълчавам се умълчаване умъртвителен умъртвя умъртвявам умъртвяване	умѝрам, -аш, несв.; умрà, -èш, мин. св. умря̀х, прич. мин. св. деят. умря̀л, -а, -о, мн. умрèли, св., непрех. 1. Преставам да живея, да съществувам. Аз може млад да загина. / Но стига ми тая награда — / да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Ботев. Българио, за тебе те умряха / и твойто име само кат мълвяха, / умираха без страх. Вазов. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Вапцаров. Честит е, кой мърцина не умира, / кой може подвизи да завещай. К. Христов. \|\| Обр. Гърмежът умря във въздуха без отзив. Вазов. Цветята, набрани за него, вехнеха и умираха в ръцете ѝ. Елин Пелин. Бледен ден умира там зад борова гора. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Книж. Изчезвам, оставам забравен. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа / и певци песни за него пеят. Ботев. 3. Прен. Изпитвам до болка силно чувство, желание и др. Кумицата умирала от нетърпение по-скоро да види какво се крие в хубавата нова торбица. Елин Пелин. Умирам от глад. Умирам за сън. Умирам за вода. □ Умирам от смях — смея се до премаляване. Умирам с отворени очи — умирам, без да съм постигнал нещо, което желая. Умрял съм за него (нещо) (разг., прен.) — не желая да го видя, нито да го зная; не го искам.

Речник