умиря̀вам, -аш, несв.; умиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Въздействам, карам някого да бъде мирен, послушен. Тоя ужасен вожд на татарски орди беше зет на гръцкия император, който чрез това сродство бе се опитал да го умири. Вазов. Учителката лесно умири класа. умирявам се, умиря се страд.
|