|
умòкрям, -яш, несв.; умòкря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане мокро; намокрям, измокрям. Бояновата майка десет пъти бе чела вече това писмо и то беше цяло умокрено с нейните неспирни сълзи. Ц. Церковски. Със вода въже умокри, / възлите да се затегнат. Нар. пес. умокрям се, умокря се възвр., страд.
|