умолѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който съдържа или изразява молба. Отче игумене, продума с умолителен и задъхнат глас и с ръце на корема отец Гедеон. Вазов. И той отново насочваше умолителен поглед към Дочо, от когото очакваше помощ и спасение. Влайков.
|