Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	ум умалител умалителен умалително умалителност умаля умалявам умаляване умаляемо умеене умел умело умелост умен умение умервам умерване умерен умерено умереност умеря умерям умеряне уместен уместно уместност умея умивалник умивалня умивам умиване умилен умиление умилено умиленост умилителен умилително умилителност умилквам се умилкване умилно умилостивя умилостивявам умилостивяване умиля умиля се умилявам умилявам се умиралка умирам умиране умирачка умирисвам умирисвам се умирисване умирител умирителен умирителка умириша умириша се умиротворен умиротворение умиротворител умиротворителен умиротворителка умиротворя умиротворявам умиротворяване умиря умирявам умиряване умислен умислено умисленост умисля се умислям се умисляне умисъл умишлен умишлено умишленост умия умната умник умница умно умножа умножавам умножаване умножение умозаключавам умозаключение умозаключителен умозрение умозрителен умозрително умозрителност умокря умокрям умокряне умолителен умолително умолявам умоляване умоляващ умоляващо умопобъркам умопобъркам се умопобъркан умопобърканост умопобърквам умопобърквам се умопобъркване умоповреден умопомрача умопомрача се умопомрачавам умопомрачавам се умопомрачаване умопомрачен умопомрачение умопомрачителен умора уморен уморено уморителен уморително уморителност уморя уморя се уморявам уморявам се уморяване умотворение умра умряло умствен умствено умувам умуване умъдря се умъдрям се умъдряне умъквам умъкване умъкна умълча умълча се умълчавам умълчавам се умълчаване умъртвителен умъртвя умъртвявам умъртвяване	умопобъ̀ркан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от умопобъркам. 2. Като прил. Умствено разстроен; луд. Той беше умопобъркан човек, но не буйствуваше и не пакостеше никому. Йовков. 3. Като същ. умопобъркан — луд човек. Види се той ме взе за голям лъжец или умопобъркан. Вазов.

Речник