|
уморя̀вам1, -аш, несв.; уморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам умора; изнурявам, изтощавам. Дядо Захари вървеше съвсем полека, за да не умори малкия. Елин Пелин. Въздухът беше спарен, миришеше на пот и тютюнев пушек, които уморяваха и замайваха. Г. Райчев. уморявам се, уморя се страд.
уморя̀вам2, -аш, несв.; уморя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Умъртвявам, убивам. Не видите ли защо се е обесило това момче? Умори го тая изгора. Вазов. уморявам се, уморя се страд.
|