уплàха ж. Изплашване, уплашване, страх, боязън. Уплахата на турците от московците бе голяма и в тоя си страх те ставаха по-жестоки към беззащитните християни. К. Петканов. Лицето на този човек изразяваше силна уплаха, пръстите му трепереха като на неврастеник. Дим. Ангелов. Войниците от съседното село, като забелязаха бягащите, помислиха, че това са партизани, които настъпват към тяхното село. Те не издържаха на уплахата си и хукнаха да бягат нататък. К. Ламбрев.
|