Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
упадам
упадане
упадна
упадък
упадъчен
упадъчност
упазаря
упазарявам
упазаряване
уплах
уплаха
уплаша
уплашвам
уплашване
уплашен
уплашено
уплашеност
уповавам се
уповаване
упование
уподобя
уподобя се
уподобявам
уподобявам се
уподобяване
упоен
упоение
упоителен
упоително
упоителност
упойвам
упойване
упойка
упойно
упокоен
упокоение
упокоя
упокоя се
упокоявам
упокоявам се
упокояване
упомена
упоменавам
упоменаване
упор
упорен
упорит
упорито
упоритост
упорно
упорствам
упорстване
упорство
употреба
употребим
употребителен
употребителност
употребление
употребя
употребявам
употребяване
упоя
упоявам
упояване
управа
управител
управителен
управителка
управителски
управия
управление
управлявам
управляване
управляващ
управляем
управляемост
управник
управнически
упражнение
упражня
упражнявам
упражняване
упрек
упреквам
упрекване
упрекна
упълномощавам
упълномощаване
упълномощен
упълномощя
упътвам
упътвам се
упътване
упътя
упътя се

употребя̀вам, -аш, несв.; употребя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Служа си с нещо, използвам го. Госпожа Дена стана, притвори прозореца, закачи на него дебелото одеяло, което употребяваше за завеса. Елин Пелин. Този месал тя го тъка, когато беше още млада булка, той беше нейната гордост и оттогава тя го пазеше като очите си, никога и за нищо не беше го употребявала. Г. Караславов. Като държеше автомата си в ръцете, готов веднага да го употреби, той започна да се промъква през коридора покрай стената. Ив. Мартинов. 2. Изразходвам, изчерпвам нещо. Печалбата, употребяваше за тютюн и за помощ на другите голтаци българи. Вазов. употребявам се, употребя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.